Държа във ръцете си НИЩОТО...
Но никой го няма и от завист...
разстрелват ме...
Пак съм си същата.
Нечута, нетърсеща, непоискана...
Поканена от скалите на среднощна вечеря...
Незапаленият огън - постопли ме!
А после... преспах на луната!
На сутринта ми предложиха...
усмивки, криле, та даже и спомени!
Възкликнах: Ах, какво унижение!
Възмутихме се и си тръгнахме с НИЩОТО...
© ДРУГА Всички права запазени