11.10.2008 г., 14:39 ч.

Нищото ` 

  Поезия
658 0 3

Държа във ръцете си НИЩОТО...
Но никой го няма и от завист...
разстрелват ме...
Пак съм си същата.

 

 

Нечута, нетърсеща, непоискана...
Поканена от скалите на среднощна вечеря...
Незапаленият огън - постопли ме!
А после... преспах на луната!

 

 

На сутринта ми предложиха...
усмивки, криле, та даже и спомени!
Възкликнах: Ах, какво унижение!
Възмутихме се и си тръгнахме с НИЩОТО...

© ДРУГА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??