severianin (Валентин Чернев)
417 677
20 dic 2012, 10:25

Нивата 

  Poesía
518 0 4

 

НИВАТА

 

Вън е зима.

И в същото време - преваля

на живота ми лятото. В Нивата крача

и докосвам стеблата.

Житата ли галя

или всяко стебло е опора сред здрача?

 

Взе ми вятърът хладен, свирепо задухал,

даже старата възлеста здрава тояга,

на която подпирам ръцете си сухи –

този вятър я счупи и мълком избяга.

 

И пристъпвам полека в узрялата Нива,

ляга тясна пътека зад мен сред житата –

нито стрък избуял да пречупя не бива,

всяко стръкче е клас, а са малко зърната.

 

Ще ги пазя за хляб, ще ги пазя за посев,

да ми стигнат за дългата зима пред мене;

ще ги чистя от бурен – горчиви въпроси,

мъртви сухи заблуди, отровни съмнения...

 

А е зима!

Но Нивата сърпа си чака.

Сякаш вчера бях в черната угар сеячът,

беше утро и пладне,

а ето че в мрака

сред узрели жита през живота си крача.

 

Някой бързо върти колелото на дните,

пръска сухи листа и сезоните сменя,

и студеният вятър ме блъска в гърдите,

и го няма горещото лято у мене.

 

Побелели приятели крачат насреща,

до един като като мен закъснели жътвари –

бяха дните ни млади до болка горещи;

днеска жънем и тежките снопи товарим.

 

Тук, отляво на пътя, презряват житата,

тук над нас есени, хладен вятърът вее.

А отдясно е пролет.

Там крачат децата ми

сред браздите на своята Нива.

И сеят!

 

Ще дочакам ли тяхната жътва богата –

да помогна със нещо и аз, пък тогава...

 

Тук ще пада снегът,

там, при тях, ще е лято,

а децата им свои жита ще засяват.

 

 

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??