НИВАТА
Вън е зима.
И в същото време - преваля
на живота ми лятото. В Нивата крача
и докосвам стеблата.
Житата ли галя
или всяко стебло е опора сред здрача?
Взе ми вятърът хладен, свирепо задухал,
даже старата възлеста здрава тояга,
на която подпирам ръцете си сухи –
този вятър я счупи и мълком избяга.
И пристъпвам полека в узрялата Нива, ...