Повтаряш ми: "Обичам те, но...",

глава навеждаш, тъжно примирен,

сърцето ти на оправдания е бедно,

измисляш правдоподобна лъжа - за пред мен.

Нерешителен си, даже жалък,

съгласявайки се с чужди истини.

Що за човек си?! О! Аз зная - малък!

И умееш да прехвърляш вини.

Не пред мене трябва да се защитаваш,

аз само обич мога да ти дам,

а ти със твойто "но" ме нараняваш,

но пък за пред всички други си голям.

Запази си измореното "Обичам те!",

преситена съм от фалшиви думи,

не си ми нужен, знаеш ли, отричам те,

щом чуждо "но" поставяш помежду ни.