26 jul 2018, 0:04

Но без сторен грях

  Poesía
414 0 0

 

Защо да те лъжа, сакато хвърчило?
Свободно не можеш само да летиш.
Вятърът вече, се прави с ветрило,
а измислен живот е подобно фетиш.

 

Онези години сега ги отричат,
били са безцелни, били са лъжа...
Някога с теб, подир вятъра тичахме
и търсехме смисъл във всичко това.

 

Навярно на халос е минал живота ни,
щом нашата вяра, оплюта е днес .
Сега се ветреят, сал безработните.
Богати размахват ветрило с финес...

 

Недей да пресмяташ успешните полети,
строшените клони за твоя простор.
На възел съм вързал всичките пролети
в които се гонехме в нашия двор.

 

Сега сме сакати. Сега сме ненужни.
Мечтите са вече потънали в прах.
Пробвахме нещо, успяхме на ужким,
осакатени, но без сторен грях...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...