Но без сторен грях

Защо да те лъжа, сакато хвърчило?
Свободно не можеш само да летиш.
Вятърът вече, се прави с ветрило,
а измислен живот е подобно фетиш.

Онези години сега ги отричат,
били са безцелни, били са лъжа...
Някога с теб, подир вятъра тичахме
и търсехме смисъл във всичко това.

Навярно на халос е минал живота ни,
щом нашата вяра, оплюта е днес .
Сега се ветреят, сал безработните.
Богати размахват ветрило с финес...

Недей да пресмяташ успешните полети,
строшените клони за твоя простор.
На възел съм вързал всичките пролети
в които се гонехме в нашия двор.

Сега сме сакати. Сега сме ненужни.
Мечтите са вече потънали в прах.
Пробвахме нещо, успяхме на ужким,
осакатени, но без сторен грях...