21 ene 2009, 18:56

No comment!

  Poesía
697 0 5
И ето, че настана тежко време.

Тълпата подивяла иска смърт.

Палачът и обесникът на ешафода

разменят миг в мига преди отвъд. 

Животът, сложил крак във стреме,

и той се стяга някъде за път.

Къде ли тръгва, непрокопсаникът неден?

Палачът и обесникът на ешафода

всъщност са двамата, обречени на смърт...

No comment!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Лозанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, че прочетохте. За тези, които не са го разбрали - аз също не го разбрах, така че може да се разчита на някакво пояснение от тези, които твърдят, че все пак нещо са разбрали
    А що се отнася до палача - влюбвайте се в палачи, те занят как да ви умъртвят безболезнено!
  • и аз
  • No comment! И от мен...
  • ,,Тълпата подивяла иска смърт ,, - но винаги се намира
    кой да я манипулира.
  • Поздрав за стиха!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...