21 ene 2009, 18:56

No comment!

  Poesía
699 0 5
И ето, че настана тежко време.

Тълпата подивяла иска смърт.

Палачът и обесникът на ешафода

разменят миг в мига преди отвъд. 

Животът, сложил крак във стреме,

и той се стяга някъде за път.

Къде ли тръгва, непрокопсаникът неден?

Палачът и обесникът на ешафода

всъщност са двамата, обречени на смърт...

No comment!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Лозанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, че прочетохте. За тези, които не са го разбрали - аз също не го разбрах, така че може да се разчита на някакво пояснение от тези, които твърдят, че все пак нещо са разбрали
    А що се отнася до палача - влюбвайте се в палачи, те занят как да ви умъртвят безболезнено!
  • и аз
  • No comment! И от мен...
  • ,,Тълпата подивяла иска смърт ,, - но винаги се намира
    кой да я манипулира.
  • Поздрав за стиха!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...