21 янв. 2009 г., 18:56

No comment!

698 0 5
И ето, че настана тежко време.

Тълпата подивяла иска смърт.

Палачът и обесникът на ешафода

разменят миг в мига преди отвъд. 

Животът, сложил крак във стреме,

и той се стяга някъде за път.

Къде ли тръгва, непрокопсаникът неден?

Палачът и обесникът на ешафода

всъщност са двамата, обречени на смърт...

No comment!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Лозанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че прочетохте. За тези, които не са го разбрали - аз също не го разбрах, така че може да се разчита на някакво пояснение от тези, които твърдят, че все пак нещо са разбрали
    А що се отнася до палача - влюбвайте се в палачи, те занят как да ви умъртвят безболезнено!
  • и аз
  • No comment! И от мен...
  • ,,Тълпата подивяла иска смърт ,, - но винаги се намира
    кой да я манипулира.
  • Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...