21.01.2009 г., 18:56

No comment!

694 0 5
И ето, че настана тежко време.

Тълпата подивяла иска смърт.

Палачът и обесникът на ешафода

разменят миг в мига преди отвъд. 

Животът, сложил крак във стреме,

и той се стяга някъде за път.

Къде ли тръгва, непрокопсаникът неден?

Палачът и обесникът на ешафода

всъщност са двамата, обречени на смърт...

No comment!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Лозанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че прочетохте. За тези, които не са го разбрали - аз също не го разбрах, така че може да се разчита на някакво пояснение от тези, които твърдят, че все пак нещо са разбрали
    А що се отнася до палача - влюбвайте се в палачи, те занят как да ви умъртвят безболезнено!
  • и аз
  • No comment! И от мен...
  • ,,Тълпата подивяла иска смърт ,, - но винаги се намира
    кой да я манипулира.
  • Поздрав за стиха!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...