5 ene 2007, 23:45

Но драги мой, нали с теб безспир твориме

  Poesía
807 0 13

 

 

В борба с годините, с теб, опитвам

да сътвориме поетично общество

и казваш ми, че както Дон Кихот политвам,

показвайки на всичките хуманно естество.

Такъв е простичкият ни, но помъдрял привет-

в приятелството огнено така присъщ,

че даже мъничкият ни и мил сонет

превръща дружния ни глас в могъщ

и принуждава многобройните поети

да чувстват в екзистенцията ни резец

и най-напред онез писатели – предвзети

надават вой срещу прочувствения ми писец.

-Но драги мой, нали с теб безспир твориме

и времето, навярно тъй, ще покориме?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Но един да разбере Патриция, това вече е равно на Вселена!?
    Поздрав!
  • Едни ще ви четат, други ще слушат, малцина ще чуят, но все е нещо-ВСЕЛЕНА ГОЛЯМА!
  • Страшен въпрос задаваш Анета, а той тегне и ще продължава да тегне върху съвестта на разединената българска интелигенция.
    Поздрав!
  • С постоянство и във времето
    ще се достига до прозрение,
    но питам:Колко ще отнеме то?
    Дано имаме нужното търпение.

    Точно това се случва Валери, прав си.

    Поздрав и усмивка.
  • Въпросът за чуваемостта на поезията е важен, Кити! Първо, самите поети трябва да навлязат в проблематиката на живота, а не да стоят на нивото на собствените си усещания, а след това е нужна и сила, която да разрешава повдиганите от тях въпроси. Това, че има хора, които четат поезия и я разбират влиза в този въпрос, но не го изчерпва.
    Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....