Но драги мой, нали с теб безспир твориме
В борба с годините, с теб, опитвам
да сътвориме поетично общество
и казваш ми, че както Дон Кихот политвам,
показвайки на всичките хуманно естество.
Такъв е простичкият ни, но помъдрял привет-
в приятелството огнено така присъщ,
че даже мъничкият ни и мил сонет
превръща дружния ни глас в могъщ
и принуждава многобройните поети
да чувстват в екзистенцията ни резец
и най-напред онез писатели – предвзети
надават вой срещу прочувствения ми писец.
-Но драги мой, нали с теб безспир твориме
и времето, навярно тъй, ще покориме?!
© Валери Рибаров All rights reserved.
