Но и остава в мен
Лек ветрец. Прекрасен ден.
С листа дървото гъделичка
лъчите слънчеви и те
умирайки от смях се сипят
по асфалта на парчета.
Навярно си го е мечтал.
Животът без да разбере,
увлечен се е заиграл
и тича с детските крачета.
И всеки миг е възхитен.
А две врабчета пощурели,
в някаква си надпревара,
боричкат се и чуруликат
за своя си алтернатива.
Само лятото с тъга
поглежда скришом календара,
раздало себе си така,
прощава се и си отива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
