Нарисувах си очи, за да те видя,
безпогледни - в прозрачна синева.
Очи, в които вечно ще те има,
отворени, дори когато спя.
Измислих си ръце, да те прегърна,
изтръпнали от трепет - акуратни.
Ръце, с които мога да те върна
в прегръдките на чувства необятни.
Създадох си нозе, да те достигам,
по-бързи от смъртта и по-раними.
Нозе, с които грешен ще пристигам,
прошепвайки по стъпките - "прости ми" ...