Но няма как
Нарисувах си очи, за да те видя,
безпогледни - в прозрачна синева.
Очи, в които вечно ще те има,
отворени, дори когато спя.
Измислих си ръце, да те прегърна,
изтръпнали от трепет - акуратни.
Ръце, с които мога да те върна
в прегръдките на чувства необятни.
Създадох си нозе, да те достигам,
по-бързи от смъртта и по-раними.
Нозе, с които грешен ще пристигам,
прошепвайки по стъпките - "прости ми"
Намерих си и устни, да те любя,
от фини спомени - магично изтъкани.
Пропити от любов - за да не губя
целувките, които са ти дали.
Но няма как сърце да си измисля,
в което да си спомен - като чума.
С молив да те задраскам и прелистя.
Молив ли? Аз имам само гума...
безпогледни - в прозрачна синева.
Очи, в които вечно ще те има,
отворени, дори когато спя.
Измислих си ръце, да те прегърна,
изтръпнали от трепет - акуратни.
Ръце, с които мога да те върна
в прегръдките на чувства необятни.
Създадох си нозе, да те достигам,
по-бързи от смъртта и по-раними.
Нозе, с които грешен ще пристигам,
прошепвайки по стъпките - "прости ми"
Намерих си и устни, да те любя,
от фини спомени - магично изтъкани.
Пропити от любов - за да не губя
целувките, които са ти дали.
Но няма как сърце да си измисля,
в което да си спомен - като чума.
С молив да те задраскам и прелистя.
Молив ли? Аз имам само гума...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Янев Всички права запазени
