Но ти обеща...

Но ти обеща... Обеща, че ще останеш.

Че по пътя няма да вървя сама.

Че да ме обичаш няма да престанеш.

Че ще триеш всяка моя сълза.

Обеща ми... Обеща, че ме искаш.

Че вечно за мен ще се бориш.

Че умираш ръката ми да стискаш.

Че нищо лошо няма да ми сториш.

Но ти обеща... Обеща, че ще бъдем.

Че направени сме един за друг.

Че заедно мечтите си ще сбъднем.

Че никога няма да мръднеш от тук.

Обеща ми... Обеща, че съм прекрасна.

Че на красота съм нарицателно.

Че когато още мъничко порасна

всеки ден ще бъдем заедно.

Но ти обеща... Обеща, че един ден

ще живеем заедно в мъничка къща.

Че очакваш с нетърпение при мен

вечер от работа да се връщаш.

Обеща ми... Обеща, че ще ме пазиш.

Че сърцето ми не би разбил.

Че всяко обещание ще спазиш.

Че с друга не би ме заменил.

Обеща ми... Но сега изчезна...

А аз мечтая за толкова неща...

Изведнъж станах безполезна...

Но ти обеща... Защо обеща?