3 nov 2022, 18:26

Но вече сме далече

1.1K 0 0
   
Но вече сме далече

 

Докоснах те,

сърцето си отвори.

Целунах те

и ме дари със красота.

 

Обичах те,

душата заговори.

Очаквах те

единствен във света.

 

Във времето

Съдбата ни обвърза.

И никого

за нас не пита тя.

 

Повярвах ти

и влюбих се във тебе.

Повярва ми

и мислеше за мене.

 

Поисках те,

но времето изтече.

Поиска ме,

но вече сме далече…

 

          Мария Мустакерска

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...