Nov 3, 2022, 6:26 PM

Но вече сме далече

  Poetry » Love
1.1K 0 0
   
Но вече сме далече

 

Докоснах те,

сърцето си отвори.

Целунах те

и ме дари със красота.

 

Обичах те,

душата заговори.

Очаквах те

единствен във света.

 

Във времето

Съдбата ни обвърза.

И никого

за нас не пита тя.

 

Повярвах ти

и влюбих се във тебе.

Повярва ми

и мислеше за мене.

 

Поисках те,

но времето изтече.

Поиска ме,

но вече сме далече…

 

          Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...