MariaMustakerska (Maria Mustakerska) MariaMustakerska (Maria Mustakerska)
26 757
3 нояб. 2022 г., 18:26

Но вече сме далече

1.1K 0 0
   
Но вече сме далече

 

Докоснах те,

сърцето си отвори.

Целунах те

и ме дари със красота.

 

Обичах те,

душата заговори.

Очаквах те

единствен във света.

 

Във времето

Съдбата ни обвърза.

И никого

за нас не пита тя.

 

Повярвах ти

и влюбих се във тебе.

Повярва ми

и мислеше за мене.

 

Поисках те,

но времето изтече.

Поиска ме,

но вече сме далече…

 

          Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0