2 nov 2014, 17:22

Ноември

  Poesía
751 0 6

 

Той ноември е някак критичен
не харесва заучени роли
все му казвам да бъде различен
но не чува и с вятъра спори...

роши в клоните тъжни врабчета
разсъблича до крясък липите
и Марица подгони далече...
а за тебе дори не попита...

разбесня се по струните с ярост
закарфичи в клавишите паузи
и заблъска обиден в стъклата
посред нощ – да получи аплаузи...

и не спря да надвиква колите
в светофари заключи дъгата
и простреля от упор съня ми
с всички думи след теб – за отплата...

... затова го натирих на запад
да посее по урвите вятър...
ти недей го търси – той е само
онзи стържещ в очите ти пясък...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...