Nov 2, 2014, 5:22 PM

Ноември 

  Poetry
537 0 6

 

Той ноември е някак критичен
не харесва заучени роли
все му казвам да бъде различен
но не чува и с вятъра спори...

роши в клоните тъжни врабчета
разсъблича до крясък липите
и Марица подгони далече...
а за тебе дори не попита...

разбесня се по струните с ярост
закарфичи в клавишите паузи
и заблъска обиден в стъклата
посред нощ – да получи аплаузи...

и не спря да надвиква колите
в светофари заключи дъгата
и простреля от упор съня ми
с всички думи след теб – за отплата...

... затова го натирих на запад
да посее по урвите вятър...
ти недей го търси – той е само
онзи стържещ в очите ти пясък...

 

 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??