17 nov 2014, 18:22

Ноемврийски шепот

  Poesía
802 0 14

М у з и к а . . . >>>

 

Ноември е къс като ден,
носи вятър във шепи.
Оголва стария клен,
после в ухото ми шепне.

Разказва ми дълго за теб –
гълъб в моята есен,
болка осъмнала в пет,
въздишка по склона небесен,

пясък по морския бряг,
мелодия в раковина,
на вълната буйния бяг,
тъгата  по твоето име,

топлината на залеза,
искрица от огъня парещ,
жълтата роза във вазата,
дъждът олуците галещ.

Този вятър е сладкодумен,
а ноември е къс като ден.
Усмихнат намига учуден,
че  пазя, пазя  те в  мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....