17 nov 2014, 18:22

Ноемврийски шепот

  Poesía
801 0 14

М у з и к а . . . >>>

 

Ноември е къс като ден,
носи вятър във шепи.
Оголва стария клен,
после в ухото ми шепне.

Разказва ми дълго за теб –
гълъб в моята есен,
болка осъмнала в пет,
въздишка по склона небесен,

пясък по морския бряг,
мелодия в раковина,
на вълната буйния бяг,
тъгата  по твоето име,

топлината на залеза,
искрица от огъня парещ,
жълтата роза във вазата,
дъждът олуците галещ.

Този вятър е сладкодумен,
а ноември е къс като ден.
Усмихнат намига учуден,
че  пазя, пазя  те в  мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...