Ноемврийско слънце
Слънцето е полудяло.
Мисли, че е още лято.
Есента недоразбрало
хвърля с пълни шепи злато
по плешивите баири
и по оголели клони.
Весел вятър тънко свири
по листата-камертони.
Синият чадър небесен
над земята се разтваря.
"Лято ли е или есен?"
всеки пита и повтаря
със усмихната почуда:
"Слънце, не, не си отивай!
Дръж ни в есенна заблуда,
с летен спомен ни завивай!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
