Слънцето е полудяло.
Мисли, че е още лято.
Есента недоразбрало
хвърля с пълни шепи злато
по плешивите баири
и по оголели клони.
Весел вятър тънко свири
по листата-камертони.
Синият чадър небесен
над земята се разтваря.
"Лято ли е или есен?"
всеки пита и повтаря
със усмихната почуда:
"Слънце, не, не си отивай!
Дръж ни в есенна заблуда,
с летен спомен ни завивай!"
© Нина Чилиянска All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
