Слънцето е полудяло.
Мисли, че е още лято.
Есента недоразбрало
хвърля с пълни шепи злато
по плешивите баири
и по оголели клони.
Весел вятър тънко свири
по листата-камертони.
Синият чадър небесен
над земята се разтваря.
"Лято ли е или есен?"
всеки пита и повтаря
със усмихната почуда:
"Слънце, не, не си отивай!
Дръж ни в есенна заблуда,
с летен спомен ни завивай!"
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
