18 нояб. 2015 г., 07:48

Ноемврийско слънце

631 0 1

Слънцето е полудяло.

Мисли, че е още лято.

Есента недоразбрало

хвърля с пълни шепи злато

 

по плешивите баири

и по оголели клони.

Весел вятър тънко свири

по листата-камертони.

 

Синият чадър небесен

над земята се разтваря.

"Лято ли е или есен?"

всеки пита и повтаря

 

със усмихната почуда:

"Слънце, не, не си отивай!

Дръж ни в есенна заблуда,

с летен спомен ни завивай!" 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно, напевно, ритмично!Написано в един превъзходен хорей!
    Харесах, Нина, и оценявам!Поздрави от мен!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...