18 нояб. 2015 г., 07:48

Ноемврийско слънце

635 0 1

Слънцето е полудяло.

Мисли, че е още лято.

Есента недоразбрало

хвърля с пълни шепи злато

 

по плешивите баири

и по оголели клони.

Весел вятър тънко свири

по листата-камертони.

 

Синият чадър небесен

над земята се разтваря.

"Лято ли е или есен?"

всеки пита и повтаря

 

със усмихната почуда:

"Слънце, не, не си отивай!

Дръж ни в есенна заблуда,

с летен спомен ни завивай!" 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно, напевно, ритмично!Написано в един превъзходен хорей!
    Харесах, Нина, и оценявам!Поздрави от мен!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...