18 нояб. 2015 г., 07:48

Ноемврийско слънце 

  Поэзия » Другая
461 0 1

Слънцето е полудяло.

Мисли, че е още лято.

Есента недоразбрало

хвърля с пълни шепи злато

 

по плешивите баири

и по оголели клони.

Весел вятър тънко свири

по листата-камертони.

 

Синият чадър небесен

над земята се разтваря.

"Лято ли е или есен?"

всеки пита и повтаря

 

със усмихната почуда:

"Слънце, не, не си отивай!

Дръж ни в есенна заблуда,

с летен спомен ни завивай!" 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесно, напевно, ритмично!Написано в един превъзходен хорей!
    Харесах, Нина, и оценявам!Поздрави от мен!!
Предложения
: ??:??