5 may 2009, 21:44

Ножицата на съдбата 

  Poesía » De amor
439 0 0

В мига съдбовен

заплетоха се две сърца,

уморени те от самота

и чакащи все едно буря,

че да ги събуди тя.

 

Вплетоха се като

нежни нишки от коприна,

тъй красива,

истинска и жива.

 

Но рано краят ù дойде,

като с огромна ножица,

съдбата нас подзе,

нишката на две сърца,

спрели веч да бият те.

 

© Виктория Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??