Ножицата на съдбата
585
0
0
В мига съдбовен
заплетоха се две сърца,
уморени те от самота
и чакащи все едно буря,
че да ги събуди тя.
Вплетоха се като
нежни нишки от коприна,
тъй красива,
истинска и жива.
Но рано краят ù дойде,
като с огромна ножица,
съдбата нас подзе,
нишката на две сърца,
спрели веч да бият те.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Михайлова Все права защищены
