Ножицата на съдбата
581
0
0
В мига съдбовен
заплетоха се две сърца,
уморени те от самота
и чакащи все едно буря,
че да ги събуди тя.
Вплетоха се като
нежни нишки от коприна,
тъй красива,
истинска и жива.
Но рано краят ù дойде,
като с огромна ножица,
съдбата нас подзе,
нишката на две сърца,
спрели веч да бият те.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Михайлова Всички права запазени
