5.05.2009 г., 21:44 ч.

Ножицата на съдбата 

  Поезия » Любовна
437 0 0

В мига съдбовен

заплетоха се две сърца,

уморени те от самота

и чакащи все едно буря,

че да ги събуди тя.

 

Вплетоха се като

нежни нишки от коприна,

тъй красива,

истинска и жива.

 

Но рано краят ù дойде,

като с огромна ножица,

съдбата нас подзе,

нишката на две сърца,

спрели веч да бият те.

 

© Виктория Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??