Ноктюрно
Нощта пристъпи зажадняла за любов,
а моите несбъднати мечти заспаха.
Навън бе тихо като благослов, а по небето
заплуваха неприютени сетивата.
Наднича изпод черното мастило
една сълза, открадната за тебе.
Аз вдишвам въздуха, по който скоро
преминал си така незримо.
И само закъснялото признание
нашепва ти, че още съм по стъпките,
които тайнствено отнасяш и...
за кой ли път отново ме осъждаш.
http://www.youtube.com/watch?v=UL2stgcqA9g
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Жулиета Великова Todos los derechos reservados
