Нощта пристъпи зажадняла за любов,
а моите несбъднати мечти заспаха.
Навън бе тихо като благослов, а по небето
заплуваха неприютени сетивата.
Наднича изпод черното мастило
една сълза, открадната за тебе.
Аз вдишвам въздуха, по който скоро
преминал си така незримо.
И само закъснялото признание
нашепва ти, че още съм по стъпките,
които тайнствено отнасяш и...
за кой ли път отново ме осъждаш.
© Жулиета Великова Все права защищены