И тази нощ не мога да заспя...
отмервам тишината по паважа
ръцете ти гравирам върху мен
по устните дъха ти да разкажа...
И тази нощ занитена луна
рисува по прозорците лика ти
очите ти рисува и смеха
тъгата ми по тебе да пропъди...
а малки облачета ваят сал –
към дланите ти с тях да отпътувам
и с всичките неказани слова
заченатото в мен да досънувам...
тихичко по теб да поваля
бавно да попия по страните...
тази нощ си толкова далеч
че побирам между нас звездите...
Вън е тихо... и вали...
отмервам часовете по паважа...
и днес ще те обичам... до зори...
по устните дъха ти да разкажа...
© Бехрин Todos los derechos reservados