Mar 4, 2015, 10:30 PM

Ноктюрно

  Poetry
650 0 9

 

 

И тази нощ не мога да заспя...
отмервам тишината по паважа
ръцете ти гравирам върху мен
по устните дъха ти да разкажа...


И тази нощ занитена луна

рисува по прозорците лика ти
очите ти рисува и смеха
тъгата ми по тебе да пропъди...

 

а малки облачета ваят сал –
към дланите ти с тях да отпътувам
и с всичките неказани слова
заченатото в мен да досънувам...

 

тихичко по теб да поваля
бавно да попия по страните...
тази нощ си толкова далеч
че побирам между нас звездите...

 

Вън е тихо... и вали...
отмервам часовете по паважа...
и днес ще те обичам... до зори...
по устните дъха ти да разкажа...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...