6 ene 2012, 9:50

Ноктюрно~*

1.2K 0 1

~&*~ НОКТЮРНО

                Просто така~*

 

Затворена между стените

пак набързо пиша

и пръстите ми тичат нежно~

танцуват по клавишите

 

Последвала зова на своята мечта...

 

А зад прозореца ми Времето

пак със любопитство в страниците

на монитора наднича...

 

Каква ли ще е днес

рисунката ми на листа~*

 

- Душата ми жадува

   да те гали и облича...

 

   Очите ми са като твоите- кафе

   Скръбта ти виждам аз

 

   на моята прилича...

 

  ( прошепна Времето без устни

   Нарисува по ръцете ми тез свои мисли)

 

 - Нали знаеш, че тук, където съм

 

   От твойте приказки...

   тук вече има~*

   И в тази бяла зима

   с топлината на очите ти се сливам~*

   Ангелогласна моя

 

   Струна в Ангелската лира...

   Аз за тебе вече идвам

 

  ( прошепна Времето без устни

   Нарисува по ръцете ми тез свои мисли)

 

 - Приказките дето ги разказваш

  Все за мене ли разказваш ги, Любима...

 

  със тях орисано е Утрото

  и всяка Нощ предричаш ти, Царкиньо...

 

  Идвам аз за теб

 

  Не мога да живея тъй далечен

  И все в тез Небета да се взирам

  Да търся твоя поглед нежен

  И ако той от мъка е премрежен

  Сърцето ми да плаче с тебе

  Ооо, Ангелогласна моя!

  Аз за тебе вече идвам...

 

  Когато пуснах те на чуждата земя

  Помислих си, че силно птиче пее ти в гръдта

 

  Но ти не си за този свят, Любима

  и аз отново ще те прибера

  При мен да си

  И при мастилницита с тюркоазено мастило~*

  Последвала зова на своята мечта...

 

 ( прошепна Времето без устни

   Нарисува по ръцете ми тез свои мисли)

 

   5 януари 2012 г

   само нежни длани~*

   Л-Е


http://vbox7.com/play:e90c143138

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Л-Е Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...