6.01.2012 г., 9:50

Ноктюрно~*

1.2K 0 1

~&*~ НОКТЮРНО

                Просто така~*

 

Затворена между стените

пак набързо пиша

и пръстите ми тичат нежно~

танцуват по клавишите

 

Последвала зова на своята мечта...

 

А зад прозореца ми Времето

пак със любопитство в страниците

на монитора наднича...

 

Каква ли ще е днес

рисунката ми на листа~*

 

- Душата ми жадува

   да те гали и облича...

 

   Очите ми са като твоите- кафе

   Скръбта ти виждам аз

 

   на моята прилича...

 

  ( прошепна Времето без устни

   Нарисува по ръцете ми тез свои мисли)

 

 - Нали знаеш, че тук, където съм

 

   От твойте приказки...

   тук вече има~*

   И в тази бяла зима

   с топлината на очите ти се сливам~*

   Ангелогласна моя

 

   Струна в Ангелската лира...

   Аз за тебе вече идвам

 

  ( прошепна Времето без устни

   Нарисува по ръцете ми тез свои мисли)

 

 - Приказките дето ги разказваш

  Все за мене ли разказваш ги, Любима...

 

  със тях орисано е Утрото

  и всяка Нощ предричаш ти, Царкиньо...

 

  Идвам аз за теб

 

  Не мога да живея тъй далечен

  И все в тез Небета да се взирам

  Да търся твоя поглед нежен

  И ако той от мъка е премрежен

  Сърцето ми да плаче с тебе

  Ооо, Ангелогласна моя!

  Аз за тебе вече идвам...

 

  Когато пуснах те на чуждата земя

  Помислих си, че силно птиче пее ти в гръдта

 

  Но ти не си за този свят, Любима

  и аз отново ще те прибера

  При мен да си

  И при мастилницита с тюркоазено мастило~*

  Последвала зова на своята мечта...

 

 ( прошепна Времето без устни

   Нарисува по ръцете ми тез свои мисли)

 

   5 януари 2012 г

   само нежни длани~*

   Л-Е


http://vbox7.com/play:e90c143138

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...