Ноктюрно
Седни до мен... Тихо…
Нека двамата
да погледаме безкрая.
Студено ли ти е?
Ще те наметна
с шал от звезди.
Чуваш ли
музиката в
далечината?
Ноктюрно долита
до нас…
Тъмнината
кротко пада…
Загръща ни
ефирно обаяние
в този
вълшебен час…
Твоята ръка е
в моите длани…
Отнякъде струи светлина…
Дали това не е
еманацията на
любовта ни?
А може би ти светиш,
моя прекрасна,
любима жена?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados
