25 nov 2022, 16:56

Ноктюрно 

  Poesía » De amor
361 1 1

 

 

Седни до мен... Тихо…

Нека двамата

да погледаме безкрая.

Студено ли ти е?

Ще те наметна

с шал от звезди.

Чуваш ли

музиката в

далечината?

Ноктюрно долита

до нас…

Тъмнината

кротко пада…

Загръща ни

ефирно обаяние

в този

вълшебен час…

Твоята ръка е

в моите длани…

Отнякъде струи светлина…

Дали това не е

еманацията на

любовта ни?

А може би ти светиш,

моя прекрасна,

любима жена?

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??