Ноктюрно
Седни до мен... Тихо…
Нека двамата
да погледаме безкрая.
Студено ли ти е?
Ще те наметна
с шал от звезди.
Чуваш ли
музиката в
далечината?
Ноктюрно долита
до нас…
Тъмнината
кротко пада…
Загръща ни
ефирно обаяние
в този
вълшебен час…
Твоята ръка е
в моите длани…
Отнякъде струи светлина…
Дали това не е
еманацията на
любовта ни?
А може би ти светиш,
моя прекрасна,
любима жена?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Кабакчиев Всички права запазени
