Седни до мен... Тихо…
Нека двамата
да погледаме безкрая.
Студено ли ти е?
Ще те наметна
с шал от звезди.
Чуваш ли
музиката в
далечината?
Ноктюрно долита
до нас…
Тъмнината
кротко пада…
Загръща ни
ефирно обаяние
в този
вълшебен час…
Твоята ръка е
в моите длани…
Отнякъде струи светлина…
Дали това не е
еманацията на
любовта ни?
А може би ти светиш,
моя прекрасна,
любима жена?
© Валентин Кабакчиев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
