17 ene 2008, 12:01

Ноктюрно

  Poesía » Otra
1.1K 0 9

     Ноктюрно

 

Целувки разтапят

ледени дюни.

Копринено капят

в зимно безлуние...

 

Ръката ти скрито

за мене рисува.

Небето притихва,

по тебе тъгува.

 

Забравена шума

вятърът впряга.

Стъпки на буря

в тъмното лягат.

 

Шепнат снежинки

парцалени думи.

Затрупани сенки

пътя си губят.

 

Намирам следата

в безсънния спомен.

Отключвам вратата,

но тебе,  не мога...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Савчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В редовете ти тлеят дири от ласката на вдъхновението...
  • Ефирно и много красиво!
    Приказна картина си нарисувала!
    Страхотно е!
  • ...вратите са...
    много...
  • Леко, ефирно, нежно...Поздравления!
  • Много нежно и копринено звучи!Прекрасно е!Поздрав от мен!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...