17 янв. 2008 г., 12:01

Ноктюрно

1.1K 0 9

     Ноктюрно

 

Целувки разтапят

ледени дюни.

Копринено капят

в зимно безлуние...

 

Ръката ти скрито

за мене рисува.

Небето притихва,

по тебе тъгува.

 

Забравена шума

вятърът впряга.

Стъпки на буря

в тъмното лягат.

 

Шепнат снежинки

парцалени думи.

Затрупани сенки

пътя си губят.

 

Намирам следата

в безсънния спомен.

Отключвам вратата,

но тебе,  не мога...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Савчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В редовете ти тлеят дири от ласката на вдъхновението...
  • Ефирно и много красиво!
    Приказна картина си нарисувала!
    Страхотно е!
  • ...вратите са...
    много...
  • Леко, ефирно, нежно...Поздравления!
  • Много нежно и копринено звучи!Прекрасно е!Поздрав от мен!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...