14 nov 2018, 8:38

Нора

  Poesía » Otra
918 0 0

Obra no adecuada para menores de 18 años

Прецъфтява любовта в сърцата  
ако честичко не я поливаме. 
И мълчи безрадостно креватът 
щом на него само си почиваме.    

Как искам да открадна късче нежност,  
но все не смея да направя стъпка.  
Може би е краят неизбежен  
щом изгубили сме всяка тръпка.   

И допирът ти мия аз от мене 
прикрила във душата си погнуса.  
Изкуствено гласът ми тихо стене
щом хормонът яко те раздруса.    

Крия че изпадам в нервна криза 
всеки път когато приближаваш.  
Рай е тук когато ти излизаш 
и далече нейде заминаваш.    

И тъй на границата на раздора 
искам да се хвърля даже в урва.  
Ибсен ме нарича просто Нора,  
а за всеки друг съм долна к**ва.    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Гулериа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...