14.11.2018 г., 8:38

Нора

912 0 0

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Прецъфтява любовта в сърцата  
ако честичко не я поливаме. 
И мълчи безрадостно креватът 
щом на него само си почиваме.    

Как искам да открадна късче нежност,  
но все не смея да направя стъпка.  
Може би е краят неизбежен  
щом изгубили сме всяка тръпка.   

И допирът ти мия аз от мене 
прикрила във душата си погнуса.  
Изкуствено гласът ми тихо стене
щом хормонът яко те раздруса.    

Крия че изпадам в нервна криза 
всеки път когато приближаваш.  
Рай е тук когато ти излизаш 
и далече нейде заминаваш.    

И тъй на границата на раздора 
искам да се хвърля даже в урва.  
Ибсен ме нарича просто Нора,  
а за всеки друг съм долна к**ва.    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...