Нощ
на Е...
Две горящи свещи и букет от рози...
... От дъхът ни трепка синкавия дим,
сенки по стените в причудливи пози
ритъмът повтарят, в който се въртим...
Старият будилник тромаво затракал
Времето подгонва, да го уловѝ-
мълния във мрака между нас пробягва
и с небесен огън в миг ни осветѝ...
Ураган ни грабва, близък е момента
той да ни захвърли на безимен връх...
Тътенът от него в яростно кресчендо
в резонанс вибрира с бързият ни дъх,
че по върховете въздухът не стига
и се диша тежко стигнал ли си там,
а от ветровете свещите премигват,
но и се разгарят с неочакван плам...
Там, във висините, музика се носи
с ангелски, красиви, чисти гласове,
но телата имат своите въпроси
и Страстта импулсно, горе ги зове...
... А в нощта се случват, зная, чудесата
затова и вярвам (малко притеснен!)
в теб да се опази палавият Вятър
в тая нощ довял те вихрено при мен!...
Коста Качев
© Коста Качев Todos los derechos reservados