Тъй дълга е нощта,
когато далече си от мене,
и на светлината на свещта
аз пиша стихове за тебе.
Умората очите ми затваря,
а цяла нощ съм вече буден
и все не мога да забравя,
че бях и съм във тебе влюбен.
От времето живеем разделени
и още дълго туй ще продължи,
дълго няма да се смеем -
и накрая пак то ще ни сближи.
Бавно времето минава
и нещо ми тежи -
далече ти остана,
но, моля те, недей скърби.
Не губи вярата си в мене,
със песимизма се бори,
знай - ще дойде време,
пламък във очите ще гори.
Безмълвни вечер ще вървим
със тебе по познатата алея,
ще мечтаем и мълчим
щастливи и прегърнати на кея.
Но нощ сега е тъжна, тъмна,
небе обсипано с звезди.
С това завърших аз стиха си
и свещта догаря... Не гори.
© Павел Грамадов Todos los derechos reservados