Тъй дълга е нощта,

когато далече си от мене,

и на светлината на свещта

аз пиша стихове за тебе.

Умората очите ми затваря,

а цяла нощ съм вече буден

и все не мога да забравя,

че бях и съм във тебе влюбен.

От времето живеем разделени

и още дълго туй ще продължи,

дълго няма да се смеем -

и накрая пак то ще ни сближи.

Бавно времето минава

и нещо ми тежи -

далече ти остана,

но, моля те, недей скърби.

Не губи вярата си в мене,

със песимизма се бори,

знай - ще дойде време,

пламък във очите ще гори.

Безмълвни вечер ще вървим

със тебе по познатата алея,

ще мечтаем и мълчим

щастливи и прегърнати на кея.

Но нощ сега е тъжна, тъмна,

небе обсипано с звезди.

С това завърших аз стиха си

и свещта догаря... Не гори.