14.10.2012 г., 14:09  

Нощ

606 0 0

 

Тъй дълга е нощта,

когато далече си от мене,

и на светлината на свещта

аз пиша стихове за тебе.

 

Умората очите ми затваря,

а цяла нощ съм вече буден

и все не мога да забравя,

че бях и съм във тебе влюбен.

 

От времето живеем разделени

и още дълго туй ще продължи,

дълго няма да се смеем -

и накрая пак то ще ни сближи.

 

Бавно времето минава

и нещо ми тежи -

далече ти остана,

но, моля те, недей скърби.

 

Не губи вярата си в мене,

със песимизма се бори,

знай - ще дойде време,

пламък във очите ще гори.

 

Безмълвни вечер ще вървим

със тебе по познатата алея,

ще мечтаем и мълчим

щастливи и прегърнати на кея.

 

Но нощ сега е тъжна, тъмна,

небе обсипано с звезди.

С това завърших аз стиха си

и свещта догаря... Не гори.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Грамадов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...