19 mar 2011, 3:57

Нощ

1K 0 0

                                                      НОЩ

 

                            Теб спохожда ли те самота в нощта?

                            Събудих се, че сън сънувах,

                            сънуван и преди,

                            луна го огрява от всички страни... 

 

                            Жадувам те в съня,

                            във моите мечти теб извайвам...

                            а ти си като мене...

                            създаден не от лъжи,

                            във истина

                            и във огън гориш. 

 

                            Аз ще се боря димът да заспи

                            и бодро ще бдя над мечтите ти дори.

                            Искам за тебе 

                            безумни слова да нареждам,

                            а сили нямам

                            и глава си свеждам.

 

                            Искам с устните си

                            нежния допир на твоите устни

                            да долавям,

                            в мига вълшебен на забрава

                            искам те за себе си... до края...

 

                            Без думи,

                            миг във вечността...

                            бляскави лъчи, топли ласки,

                            съпричастни очи...

 

                           Люби ме в нощта,

                           че сега съм твоята, неуморната,

                           докосни я под воала

                           от виолетова нежност,

                           да потръпне и да онемее тя,

                           обливана в лъчите на лудостта...

 

                           Сред объркания свят

                           прости на женската ù същност,

                           че ако не беше тя,

                           не би имал нощта,

                           потопена в звездно огледало

                           и унеса на ласки закъснели,

                           идващи от сърцето ù... бедно...

 

                           Теб спохожда ли те самота в нощта?...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елизабет Фурнаджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...