19.03.2011 г., 3:57

Нощ

1K 0 0

                                                      НОЩ

 

                            Теб спохожда ли те самота в нощта?

                            Събудих се, че сън сънувах,

                            сънуван и преди,

                            луна го огрява от всички страни... 

 

                            Жадувам те в съня,

                            във моите мечти теб извайвам...

                            а ти си като мене...

                            създаден не от лъжи,

                            във истина

                            и във огън гориш. 

 

                            Аз ще се боря димът да заспи

                            и бодро ще бдя над мечтите ти дори.

                            Искам за тебе 

                            безумни слова да нареждам,

                            а сили нямам

                            и глава си свеждам.

 

                            Искам с устните си

                            нежния допир на твоите устни

                            да долавям,

                            в мига вълшебен на забрава

                            искам те за себе си... до края...

 

                            Без думи,

                            миг във вечността...

                            бляскави лъчи, топли ласки,

                            съпричастни очи...

 

                           Люби ме в нощта,

                           че сега съм твоята, неуморната,

                           докосни я под воала

                           от виолетова нежност,

                           да потръпне и да онемее тя,

                           обливана в лъчите на лудостта...

 

                           Сред объркания свят

                           прости на женската ù същност,

                           че ако не беше тя,

                           не би имал нощта,

                           потопена в звездно огледало

                           и унеса на ласки закъснели,

                           идващи от сърцето ù... бедно...

 

                           Теб спохожда ли те самота в нощта?...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Фурнаджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...