19.03.2011 г., 3:57

Нощ

1K 0 0

                                                      НОЩ

 

                            Теб спохожда ли те самота в нощта?

                            Събудих се, че сън сънувах,

                            сънуван и преди,

                            луна го огрява от всички страни... 

 

                            Жадувам те в съня,

                            във моите мечти теб извайвам...

                            а ти си като мене...

                            създаден не от лъжи,

                            във истина

                            и във огън гориш. 

 

                            Аз ще се боря димът да заспи

                            и бодро ще бдя над мечтите ти дори.

                            Искам за тебе 

                            безумни слова да нареждам,

                            а сили нямам

                            и глава си свеждам.

 

                            Искам с устните си

                            нежния допир на твоите устни

                            да долавям,

                            в мига вълшебен на забрава

                            искам те за себе си... до края...

 

                            Без думи,

                            миг във вечността...

                            бляскави лъчи, топли ласки,

                            съпричастни очи...

 

                           Люби ме в нощта,

                           че сега съм твоята, неуморната,

                           докосни я под воала

                           от виолетова нежност,

                           да потръпне и да онемее тя,

                           обливана в лъчите на лудостта...

 

                           Сред объркания свят

                           прости на женската ù същност,

                           че ако не беше тя,

                           не би имал нощта,

                           потопена в звездно огледало

                           и унеса на ласки закъснели,

                           идващи от сърцето ù... бедно...

 

                           Теб спохожда ли те самота в нощта?...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Фурнаджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...