18 ene 2012, 11:47

Нощ

967 0 22

Тази вечер е толкова тиха,

с побелелите улици вън,

и отглъхнал в мракът отлита

като спомен поредният ден.

 

И подръпва сънливо ресници,

изпръхнала, зимната нощ,

тя заплита с тъмни зеници

на света приспивния кош.

 

Приютява и с ласка загръща

уморения земен живот

и с длани за час го обгръща

да забрави деня си суров.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че бяхте тук, Алина, Росица, Александър! Поздрав от мен в тази бяла, зимна нощ! Благодаря ви!
  • Поздрави, Сеси!
  • И забравих деня си суров...
  • Много образно и топло,Сеси!!!Толкова се нуждае от ласка земният ни живот!Красиви са ресниците на зимната нощ,върху тях блести замръзнала сълза.А казват,че сълзите не замръзват...Да, но човешките...,
  • Благодаря ви, скъпи приятели, Ласка, Весе, Мариан!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...