Тази вечер е толкова тиха,
с побелелите улици вън,
и отглъхнал в мракът отлита
като спомен поредният ден.
И подръпва сънливо ресници,
изпръхнала, зимната нощ,
тя заплита с тъмни зеници
на света приспивния кош.
Приютява и с ласка загръща
уморения земен живот
и с длани за час го обгръща
да забрави деня си суров.
© Сеси All rights reserved.