Fabiana (Галя Николова)
216 821
3 mar 2005, 11:32

Нощ 

  Poesía
790 0 2
Цяла нощ те чаках,
в мислите блуждаех
и ръце протягах,
страдах и се каех.
Без душа останах.
Цяла нощ неволно
със сенките говорих
и без глас се молих
тайно в тишината.
Цяла нощ се питах,
кой с такава болка
дърпа ми косите,
вдига ме високо,
падах надълбоко,
докато звездите
се покриха с бяло...

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • задъхан ритъм, силни чувства... яко. но последните два реда... ъъъ.. не схващам. нищо, де
  • Познато чувство Галя!Важното е да оживеем след всяко"падане"!Поздрави!
Propuestas
: ??:??