Кладенец
Там до кладенеца,
щом успя да стигнеш.
Пожара в устните,
ще угасиш.
Но виждаш някой,
кофата задигнал,
тогава спускаш се
да се спасиш.
Ето вече си до нея близко,
и макар по пръстите,
да капе кръв,
щастлив си ти,
че си намерил изход.
И все едно че покоряваш връх.
Как сега, как сега,
Как сега, ръцете си
ще пуснеш?
Как вода ще загребеш?
Навярно няма
по жестока участ.
Във кладенец
от жажда да умреш.
© Кристиян Христов Todos los derechos reservados